16.06.2015

Питам се как човек става успешен /материално обезпечен? Дали е просто късмет, дали всичко на 100% зависи от нас самите и от това, което знаем? А колко случаи има, в които никога през живота си не си си помислял нито за предприемачество, нито за пари и богатство и пуф наследяваш отнякъде голяма сума пари (както в книгата „На изток от рая”, Джон Стайнбек), или печелиш от тотото, или както казват хората „оказваш се на правилното място, в правилното време”.  Значи все пак малко или много съдбата има пръст в тази работа, някъде ти е писано какво ще ти се случи и е възможно дори без конкретни действия или планове да дойде в живота ти. Но ако искаш да го предизвикаш или по-точно казано да задвижиш нещата в правилната посока, какво трябва да предприемеш? Нека да размишляваме над един тривиален пример от живота на повечето от нас: закупуването на автомобил за придвижване от точка А до точка Б

Какво би направил, за да постигнеш тази цел? Най-близкото и достъпно нещо е да я купиш на лизинг. Да, ще се радваш, но скоро няма да ти е толкова радостно като видиш колко трябва да се ограничаваш само за да покриваш месечните вноски, а да не говорим всичките застраховки, сервизни обслужвания и т.н.  Значи начина да се сдобиеш с кола е друг. Мозъкът търси, но явно отказва да се съгласи с най-краткия път да се сдобие с нея. Тогава променяш фокуса. Подарък може би? За себе си поне мога да кажа, че изключвам този вариант. Нямам богати роднини или приятели, на които да им е излишна кола. Не искам да се заробвам с лизингови вноски за следващите 10 години, така че и вариантът за лизинг отпада. Какво ми остава тогава? Да събирам пари и да си движа с градския транспорт. Но как може един млад човек да си позволи кола в днешно време? За да си я позволя заплатата ми трябва да скочи поне двойно. Така че  вариантът е да работя нещо, което да ми носи по-високи доходи. Но да напусна работата си и да започна нова само за да имам по-висока заплата (нещо, което не е сигурно при положение, че нямам и много трудов стаж).. Кой дава ей така  повече заплата? Отново попадаме в задънена улица. Другият вариант по пътя на логиката, при който може да си вдигна доходите е да стана самостоятелна и да открия собствена фирма. Но как? Да напусна работа и да се хвърля в непознатото и дълбокото. Та аз имам само една бакалавърска степен, която и грам не използвам в настоящата си работа, та камо ли да ми влезе в употреба при стартирането на фирма. Освен това нямам и кой знае колко стаж. Нито опит, нито кой знае какви задълбочени знания в дадена сфера. Накъде съм тръгнала така? Не се ли поучих от предния опит, при който напуснах работа да откривам фирма и прекратих след 2 месеца - безработна, с фалирала фирма и големи задължения зад гърба си. Ако един ден стана собственик на голяма преуспяваща фирма и го разказвам това никой няма да ми повярва.. А пък може и изобщо да не основа собствена компания.. За нея се иска екип от доверени хора. А аз на кого мога да се доверя в днешно време?..  Добре, ще наемеш хора, но как ще им плащаш? Тук знаем в какъв интервал се движат заплатите. А да не говорим, че те ще са едни от най-големите разходи в началото.  И в следващия момент виждам колко много млади фирми стартират и търсят персонал. Значи някакси е възможно да успееш. Но как? Каква е формулата на успеха? Кои хора успяват? Има ли нещо общо между тях? И ако да какво? Трябва ли много да разбираш от дадена сфера, за да основеш фирма? И да и не. Има хора, които са специалисти и се отделят и стартират собствена фирма, за да работят за себе си - т.нар фрийленсър. Има и други хора, които „само” имат пари и наемат екип от хора да ги направят още по-богати.  Не им трябва да разбират нито от програмиране, нито от акаунт мениджмънт, нито от счетоводство. Добре, да кажем, че правиш първата крачка, захвърляш всичко и последваш вътрешното чувство. Какво става тогава? Какво става през първите месеци, когато нямаш доходи и никой клиент още не те знае? Когато нямаш пари за реклама? Как плащаш на хората си? Или смяташ да бъдеш единствения работник във фирмата си? Тогава кое му е по-различното от преди, да си беше останал да работиш на предишната работа с малко отговорности  и сигурни доходи всеки месец. Значи отговорът не се крие точно там. А къде?

Ставаш крадец? Или започваш да крадеш като големите крадци, по много, често и незабелязано? Или започваш да четеш книги за забогатяване, от които забогатяват само авторите, но не и глупавите и заблудени читатели? Може би трябва да напиша една такава книга за забогатяване. И колко книги ще продам? А пък кой знае, може и да се получат нещата, хората тук много четат. Но кой би искал да чете какво си мисли едно обикновено, бих казала дори скучно момиче? Хората искат да избягат от собствените си скучни животи, а не да навлизат в подробности в нечий чужд скучен живот. Вариантът книга отпада. Може би блог на български, по възможност безплатен и колкото е възможно по-забутан, за да не го знаят много хора. Но какво от това,че ще имаш тук таме някой и друг заблуден читател. И изобщо искаш ли някой да ти консумира безплатно мислите, пък било то и в безплатен и забутан блог. А и какво мога да предложа на хората, нито съм изтънчена кулинарка, която публикува денонощно само най-ултрамодерните рецепти за тази седмица, че и със снимки на всичките 57 стъпки до постигането на съвършен резултат. Нито съм навътре в политиката, че да коментирам най-новото внесено решение от партия 197 в парламента, както и ромската несправедливост и как една майка ромка с 12 деца получава повече детски надбавки от една българска майка юнашка с 1 дете. Значи и с това не мога да допринеса на обществото. Ами добре тогава, от прически и грим също не разбирам много много, значи отпадат обясненията и съветите по този въпрос. От дрехи разбирам колкото да се облека сутрин набързо за работа без да ми се налага да се връщам да се преобличам.  Ами добре тогава кои области на ежедневието остават непокрити?  Нека да помислим. Музика? Не искам да ставам диджей.  Танци? Само вкъщи пред огледалото и тук таме по някой клуб (евентуално). Да рисувам? Като малка много добре си запълвах времето, само че нямах много фантазия и затова се опитвах да ги прерисувам.  Пробвах се като бях малка да пиша стихове, звучаха много изкуствени и сдъвкани, сякаш слушаме някоя българска реклама за препарат за миене на чинии. Ами добре нали казват,че като малък на човек му личало най-много какви интереси ще има като порасне. Ами моите интереси какви бяха? Да си напиша домашните, което си беше задължение, но поне бях много изпълнителна. Добре ето едно качество - изпълнителност, бих добавила и отговорност. Станаха” много” качествата... Какво друго.. гледах много детски филмчета на английски език,  а през 90-те (да, аз съм дете на 90-те години) още не бяха преведени на български. Нищо,че не разбирах нищо. Аз подразбирах нещата, или поне така си мислех. Ами какво друго? Пробвах се да пиша къси разкази.. не ми се получи. Получи се една чорба от всички български народни приказки наведнъж.  Даже проучвах специално имената на главните герои, за да не ми се повтарят с някоя друга приказка. После какви интереси имах? Момчета, баскетбол, карате? Всичко съм го правила заради някой друг. Баскетбола заради момче, за да останем до късно и да играем на някакви игри след баскетбола. Карате? Първоначално заради една приятелка, която имаше голямо желание и ме убеди. После си харесах едно момче от каратето, Мартин се казваше. Накрая нищо не се получи и на мен вече не ми се занимаваше с този спорт.

А инициатива и организираност също съм показвала - един ден в училище се появих с фотоапарата и с нова лента и си нацъкахме снимки с целия клас, барабар с госпожите, имаше такива снимки... от тези, който остават спомени за цял живот. После гледахме от лентата и всеки си поръчваше снимки от мен . Ето може би, това е бил един от първите знаци на моят зараждащ се организаторски „талант”. А може би и предприемачески, ако им бях взимала с по 5 стотинки повече на снимка, отколкото иска фотото. Ама аз бях честна спрямо съучениците си. И какво значи да си честен в днешно време? Аз съм си донесла апарата, аз съм отишла до фотото да изкарам снимките, аз съм се занимавала с капризите на всеки кои колко снимки иска. Накрая всичкия този труд за без пари. Брех, че съм била тъпо парче. Организирано, ама тъпо!  Времената се промениха и ако искаш да оцелееш в днешно време не бива да правиш нищо за без пари. На този принцип са основани всички бизнеси, който предлагат услуги и продукти. Няма безплатен обяд са казали хората и е вярно. Ето ми я идеята значи, да предлагам вид услуга. Но каква? Мога това, за което вече ми плащат на сегашната ми работа. Ами не е кой знае какво голямо начало, но е нещо..