Политическият водач на българските турци Ахмед Доган при откриването на есенният политически сезон направи едно силно лакейно изказване по адрес на Симеон Борисов, като заяви, че за нас българите фактът, че Симеон ни е министър-председател е голям капитал, който ние трябва да използуваме и да печелим от него. За нас българите от управлението на Симеон разбрахме, че в джобовите ни не влизат повече капитали, но за сметка на това, капиталите на Симеон и имотите му се натрупаха съвсем незаслужено и по криминален път.

            Но нека си зададем въпроса какви капитали притежава в себе си толкова много, че пред тях ние трябва да се прекланяме или срамуваме. Историческият капитал на дядо си и на баща си той не може да афишира и ако сте забелязали той за тях много не говори. Не говори защото историята ни е оставила много черни страници за тях. Ще припомня някои факти: Фердинанд царува от 1888г. до 1918г. През това време въвлича България в три войни и страната живее хиляда дни във войни. Има като човек голяма мания за величие и завършва с пълен крах царуването си. След абдикацията му България задлъжнява с 640 770 423 лева заеми срещу, които трябва да заплати 2 256 054 187 лв., т. е. три и половина повече.

            Бащата на Симеон, който монархистите много величаят, не може да се похвали с нещо по-хубаво и по-добро. Фердинанд убива Стамболов, а Борис убива Стамболийски. Да убиваш неудобните ти политици е семейна черта и тя много ясно се проявява при управлението на Симеон, когато той принизява ролята на политическите партии до негови марионетки, които сменя и прочиства най-вече неудобните с атентати и убийства и накрая през 1934г. ги забранява, което е върхът на монархическата му диктатура над политическите партии. Доказателство за тази негова диктатура са могобройните жертви на политици, родолюбци, патриоти, интелегенти.

            От тези кратки примери от миналото на Фердинанд и Борис се вижда, че негативите които те носят със себе си са повече, че те не могат да се нарекът някакъв капитал за техният внук и син Симеон. Ами тогава какво има предвид представителят на българските турци, че говори за Симеон като за някакъв капитал, може би този човек вероятно има някакви огромни умствени способности. За тези умопомрачаващи способности на Симеон има много примери пък и българският народ вече доста негови ”умни” приказки чу от устата му да се леят при зададените въпроси на журналистите. Но нека да разгърнем страниците на седмичното списание ”Ню Йорк Таймс Магазин”, неделно приложение на “Ню Йорк Таймс”- издание с тираж един милион и четиристотин хиляди броя. В списанието е отпечатана статия на Ед Зукерман, озаглавена ”В един царски затвор” в тази статия ние разбираме какъв умствен капитал е притежавал на 41 годишна възраст Симеон Борисов. Ето цитати от списанието: ”Аз вярвам във времето ….. , има доста голяма вероятност да видя повече от тези хора, които са на власт…сега да отида при Маркс, където и да се намира той и може би да видя нови хора, които да са българомислещи и не толкова послушни на Москва…”. По нататък в интервюто се появяват и други откровения. И после има ефектът на махалото. Ние го видяхме в Испания, господине. Искам да кажа – имаше милиони франкисти. Имаше хора, които ставаха абсолютно истерични, когато виждаха генералисимуса…И сега отведнъж почти няма франкисти. Но то показва какви са хората. Искам да кажа: те са добро хубаво стадо, в най-добрия смисъл, и обикновено те стават непослушни и това е стадо овце, които започват да хапят да ритат в известен момент, което също е нещо необикновено. Но ако има някой да ги води те го следват”

            Докато за Симеон хората са стадо овце, които ако ги поведеш те ще те следват то за политиците водачите на партиите той дава оценката си в едно друго интервю през 1977 г. пред израелски журналист Жак Паси. В това свое интервю той охарактеризира политическата дейност на емигрантите като “дребни партийни борби и полемика“ отъждествявайки я с партизанщината и той като надпартиен “символ не трябвало да се занимава с такава дейност, защото щял да бъде „опетнен“ от политиката.

            От по-горе посочените примери не можем да не си направим извода, какви сме в очите на Симеон ние българите, а също така какви са били за него и политическите емигранти прогонени от родината си.

            От примерите се вижда, че Симеон не е участвувал в емигранстката политическа борба и няма политически актив и политически опит, за да бъде политически капитал или най-малкото някакъв фактор.

            Защо тогава за Доган е капитал? Според моето скромно мнение нещата са същите както беше при управлението на Любен Беров. Същата роля Доган изигра и при подкрепата на Георги Първанов за президент. Тази роля аз наричам слугинска. Доган се превръща в слугинаж на чужди интереси не на интересите на своя електорат. Ще дойде време когато Доган ще трябва да избира между Симеон и избирателите си. Естествено той ще предпочете тези, които са го избрали - това е и ще бъде истинският капитал на Доган е не някаква особа, която по всичко се разбира, че се проваля.

            Каква би била ролята на Земеделският съюз при такъв сценарий? Искам да заявя, че не съм съгласен с мнението на някои наши земеделци, че не трябва да имаме нищо общо с мюсюлманите тъй-като сме били християнска партия! Явно някои забравят че българските турци са потомствено най-тясно свързани с нас земеделците. През 1990г. при възстановяването на БЗНС - Н. Петков в турските села се учредиха старите дружби съществували преди девети септември. Преди девети се издава земеделски вестник на турски език. Заедно с турците нашите земеделци бяха по лагери и затвори в трудовите войски строяхме пътища и канали. След създаването на ДПС агитоторите на новата етническа партия много бързо разтуриха дружбите по селата и на тяхно място се появиха структурите на ДПС.

            Наши верни съидейници от турските села се оплакаха, че не могат да издържат на атаките срещу тях, които се водят от две страни. От едната страна ги атакува турското радио с постоянни призиви за вливане в етническата партия, а от друга страна комунистите агитирали също за ДПС като твърдели, че има тайно споразумение между ДПС и БКП за гарантирано влизане на ДПС във властта. Всъщност това споразумение се осъществи по късно на практика при управлението на Беровото правителство.