Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2007 10:36 - Реставрацията на ТКЗС ще доунищожи българското село
Автор: noshkov Категория: Политика   
Прочетен: 1300 Коментари: 1 Гласове:
0



            Най-вярната характеристика за ТКЗС е селско стопанство, управлявано по принципа на колективната безотговорност. ТКЗС-то е символът, съдбата, животът на комуниста. По отношението на селянина към ТКЗС-то се съдеше за неговата лоялност и вярност към “народната власт”. Твърдолинейните бетоноглави привърженици на ТКЗС изтъкват главно две предимства на ТКЗС – уедряването на земята и създаването на работни места, с което се намаля безработицата на село. След дълготрайното съществуване на ТКЗС се разбра, че тези така силно рекламирани предимства не доведоха до възход на българското село и до замогването на българският селянин. Тъкмо обратното. Уедряването по революционен и административно насилнически начин превърна селянина в наемен работник с тотално иззети права. Той-Великият чичо селянин спря да създава това, което правеше като частен фермер и намери начин да избяга от село. От 1946г. до 1985г. напуснаха селата и се изселиха в града 2 329 800 души. Само за периода от 1975-1985г. броят на селата е намалял със 101. Тези цифри са резултат от “новото” икономическо устройство и новият комунистически начин на живот, налаган насилственно на българския селянин.

            Преди колективизацията във всяка селска къща на 80% от населението на България  имаше създадена материална база, която е наследявана- предавана от поколения на поколение. Тази материална база – обор за едър рогат добитък и за коне, овчарник /кошара/, свинарник, хамбар за зърното, плевник за сено и слама, навеси, птичарник и складове за зимнината опустя с идването на ТКЗС. Гледайки опустелите обори и празните хамбари селянинът виждаше, че вече нищо не го свързва с изграждания с толкова много труд негов фермерски дом. Единственният изход беше да го напусне и да стане слуга на тези, които не са безчинствали над имота му и той отиваше в града.

            През същият този период, когато в България селското население главоломно намаляваше, за да достигне цифрата 20% от общия брой на населението, в страните с демократично пазарно селско стопанство уедряването на земята и животновъдството се извършваше по еволюционен плавен, пазарен начин гарантиращ просперитета на отрасъла. БЗНС никога не е подкрепяла революционните преобразования в икономиката и до днес си е останал верен на принципа на еволюционното развитие на българското село. Ако се вървеше по еволюционен, демократичен път по законите на пазарната икономика, днес българското село щеше да бъде конкурентноспособно на европейското. За да не е така е виновно ТКЗС. То не е конкурентноспособна икономическа структура на европейското частно фермерско стопанство. ТКЗС разби  и унищожи българското селско семейство и неговият бизнес, унищожи основната клетка на държавата, на чийто плещи се крепеше икономиката. По този начин започна катастрофалното намаляване на много от селскостопанските продукти. Така например през 1939г. производството ни е било 258 000 тона, а през 1985г. е спаднало на 61 000т. И при добива на фасул се наблюдава почти същото – през 1939г. той е бил 119 000т., а през 1985г. е едва 28 000 т. или четирикратно по-малко. Количеството десертно грозде през 1939г. е възлизало на 113 000т., а през 1985г. то е спаднало на 77 000т. При царевицата добивът е намалял от 1 489 000т. на 800 000т., на ориза от 67 000т. на 45 000т., на захарното цвекло от 1 405 000т. спада на 62 600т. /т.е. спадат повече от два пъти/. Не е по добро положението и при добива на зеленчуци, като за сравнение ще посоча съответно същите години – 1939г. и 1985г. Произведените през 1939г. зеленчуци от 1 174 000т. спадат на 884 000т., при прасковите от 97 000т. на 45 000т. /т.е. повече от два пъти/, на кайсийте и зарзалийте от 26  000т. на 16 000т.

            През 1988г. у нас е имало 8 608 000 глави овце, а през 1939г. те са били 9 028 000 и то при население с два и половина по-малко от днешното в България.

            Тези цифрови примери показват, че ТКЗС-то не е по-висша форма на развитие спрямо частното фермерско стопанство от  1939г. То е и ще си остане  като такава нисша форма до края на неговото съществуване. ТКЗС не създава по-добри условия на живот и труд. То изгради нови обори, складове, навеси, които вече съществуваха в селският двор за да събере продукцията и животните на едно място, за да разполага държавата с тях и чрез своите монополи да я продава на същите тези хора по селата

            Ако ТКЗС създаваше по-добри условия на живот и труд, то раждаемостта в селата нямаше да спадне повече от два пъти. През 1946 г. тя е била 26 новородени на хиляда човека, а през 1988г. – само 12 новородени.

            Смъртността в селата е увелечена повече от два пъти. През 1960г. тя е била 9, а през 1988г. е повече от 18 души на хиляда. За отбелязване е, че през 1930-1945г. смъртността е била винаги по–ниска от тази след комунизацията на селата.

            След 1975г. в селата умират повече хора, отколкото се раждат. През 1988г. в градовете умират от различни болести 879 души на всеки 100 хиляди, а в селата по 1830 души или два пъти повече. Колхозните лидери на село подлагаха на жестока експлоатация селянина, без да се интересуват от неговото семейно и здравословно състояние. За тях беше важно да бъде изпълнено планът за млякото, месото, житото и ечемика, а човекът беше инструмента, с който се изпълняваше плана. Този инструмент-селският наемен работник се употребяваше до неговото износване и се изхвърляше на бунището. В резултат на този подход българското селско семейство в класическият си вид – с изпълнена къща от дядо, баба, деца и внуци бе унищожено. Ако в дома останеха да живеят дядото и бабата, то къщата оцеляваше до смъртта им и тогава тя опустява. Дядото не можеше да предава опита си на сина си и на внука си по простата причина, че те не работеха на едно и също място освен това децата не се допущаха до колхоза. Днес ние по тази причина не можем да кажем, че имаме трето поколение овощари, градинари, лозари, овчари и говедари или някакви занаятчии. Колективното стопанство унищожи приемственноста в труда от поколенията, което ще ни попречи с десетилетия за напред и по тази причина  ние днес сме много по-назад в развитието си от страните с утвърдена демокрация. Отчуждението на младежите от земеделието и животновъдството е едно от най-големите престъпления на комунистическия режим.

            Днес големият проблем за българското село е не организацията на стопанисването, а какво да се направи, за да заработят младите хора на село, след като и на слепците стана ясно, че те бяха прогонени от село. На днешните управляващи изглежда не им е известен този факт, тъй като вече се чувствува реставрацията на ТКЗС. В много села като подаден отгоре сигнал се намалява рентата на собствениците на земя. Собствениците се игнорират и ощетяват и вероятно ще бъдат постепенно лишени от дяловете си в кооперациите, а също така и от рентата. Устнови ли се тази практика повсеместно, ние можем да кажем, че се връщаме към един нов вид комунизъм този път с друго мутирано лице притежаващо като частно лице ограбените дялове. Тези бивши величия ще узаконят ТКЗС като своя собственност ще владеят селото ще печелят избори.

            От нас зависи ще позволим ли да бъде доунищожено българското село и то да стане притежание на червени латифундисти!




Гласувай:
0



1. анонимен - TK3C
18.10.2012 06:33
vsi4ki kalpazani izbqgaha v grada za da rabotqt pod pokriv i na toplo v zavodi fabriki sazdadeni ot parite na TK3C
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: noshkov
Категория: Политика
Прочетен: 320179
Постинги: 182
Коментари: 161
Гласове: 258
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031