След рухването на комунистическите норми на диктат в икономиката и отварянето на българският пазар за света, българският потребител светкавично се ориентира да закупува западни стоки, които за него бяха табу и той можеше да гледа само в корекомите и ако отиде на екскурзия на запад. Но този процес на бързо ориентиране към вносните по-качествени стоки се отрази пагубно на родната ни прехвалена социдустрия, която изгуби своя традиционен потребител и изгуби и своя ореол на ненадминатост. Оказа се, че много от предприятията изгубвайки своя традиционен клиент, който по принуда купуваше от тях стоките, които те произвеждаха изгубиха своя пазар и фалирваха, но това деликатно се отминаваше и не се коментираше от нас българите, а всъщност истината е такава, че нашата промишленост строена по поръчка и решение от неграмотни партийни секретари се оказа в невъзможност да съществува в пазарни условия, в конкуретна среда тя бива ликвидирана. И така и стана много предприятия фалираха не издържайки на конкуренцията на пазара. Българинът на практика разбра, че икономическото състезание за спечелването му е спечелено от западните стоки произвеждани от фирми на “гнилият капитализъм”. Оказа се, че българинът не желае вече леката си кола “Москвич”, ”Жигула”, ”Запорожец” и намери начин много бързо да ги замени със западни возила. В дома на българина влязоха много западни електроуреди. Нещо повече дори перилните препарати, сапуните са вносни. Стъклария, теракот фаянс, изолационните материали, дори и строителните материали вече са внос. Българският потребител тотално отхвърли стоките от комунистическата промишленост и се ориентира бързо към по-качественото западно производство.

         Но в същото това време потребителят остана верен единствено на произведените земеделски продукти от българският селянин. Въпреки това, че някои продукти се внасят от Турция, Гърция, Македония и конкурират нашите, то основните продукти, които се закупуват от българският потребител са наше производство. Тоест масовият потребител си остава верен на българските земеделски продукти даже нещо повече статистиката сочи, че местните продукти се изчерпват и затова на търговците им се налага да внасят отвън иначе, ако се създадат условия за земеделеца то той би създал за кратко време големи излишъци за износ, от които държавата ни бързо може да дръпне напред, но за това се иска истинска земеделска национална политика, а тя след промените не я е имало до сега. Всъщност според мен единственият голям резерв на нашата икономика е селското стопанство чрез, което можем много бързо да създадем голям ръст на националния ни продукт и това е така не защото аз мисля така, а защото населението не закупува стоките на нашата промишленост. Как да печелиш като няма кой да те купува? Масовият потребител е бил винаги верен на българските стоки произведени от българският селянин. Той жизнено е свързан със стоките произвеждани от българското село. Българинът показа висока потребителска култура, но в същото това време показа и нещо тъкмо обратното – ниска политическа култура, като позволява създателите на кухата икономика, която върна България със столетие назад да го манипулират и печелят гласа му.

         Днес основната задача на демократичната общност е да култивира у българския потребител политическа култура равна на потребителската, която е преди всичко земеделски ориентирана. Време е българският потребител да свали шапка и се поклони пред този който го храни - земеделският производител!