В предизборната кампания за 41-то Народно събрание в която участвувах като представител на ПП "Обединени земеделци" се натъкнах на едно явление което силно ме впечатли.На предизборни събрания и съвещания седесарите си позволяваха да нападат коалиционният си партньор от ДСБ Иван Костов и да го обвиняват в какво ли не.Зададох си въпроса,който искам и Вие които четете този текст също да си го зададете:Ако наистина Иван Костов беше нарушил законите на страната защо неговите врагове ,които управляваха страната цели осем години след неговото управление и имаха цялата власт -съд прокуратура, МВР,банки,министерски кабинети не го вкараха в затвора за престъпленията му?Само да искаха ще кажете Вие и щяха да скалъпят един процес със фалшиви свидетели и щяха да го вкарат в затвора.Но те имаха сериозна причина да не го правят и тя беше тази,че тяхната ппропаганда,която е най-мощната и всесилната в държавата трябваше да анатемоса и превърне във враг номер едно на народа Иван Костов,за да отвлече вниманието на народа от некадърните престъпници на червената върхушка оглавявана от некадърният и провалил се министэр -председател Жан Виденов,който докара народа до просяшка тояга ,а сега неговото име никой не споменава в нито едно издание.Нещо повече направете една анкета и попитайте ,при кое управление е имало министър Димитър Костов, малцина ще са тези които ще ви отговорят,че това е финансовият министър на кабинета Жан Виденов ,който опразни държавната хазна на България и за който днес никой вече не говори.

Възможно е да си прав. Иван Костов не е имал икономически провали. Имаше само малко политически, но те не са наказуеми. Общо взето беше добър администратор и направи много за държавата. Но все пак при една съсипана от други икономика, нямаше начин да не събере той негативите. Въпрос на елементарна пропаганда. Поради което беше длъжен да си отиде или поне временно да мине на по-задна линия, макар и несправедливо очернен, за да не пречи на останалите. Защото в създалата се ситуация той определено е демонизиран пред електората, малко са тези, дето ще гласуват за него, а освен това пречи да се обедини дясното пространство; нещо повече - съвсем откровено го разсипа поради лични амбиции, за да се появи сега някаква псевдодесница. Но така е - политиката иска и жертви, които той май не е готов да даде - /синдром на вечният лидер/. Но електоратът е склонен да действа емоционално и не винаги се ръководи от разума /никой пенсионер не можеш да убедиш, че пенсията му беше изядена много преди Костов да дойде на власт/. Трябва да признаем, че Костов се оказа много лош психолог и не успя да проумее тези неща/ и все още не ги е проумял/, а то е много важно за политиката. Има един момент, когато политиците съвсем откровено са вече употребени /тук няма място за сантименталности/ и колкото и да са били добри, трябва да се откажат от амбициите си. Така е при бедните държави.