Трудолюбието на българина е пословично.То е генно заложено в тялото и душата на човека.Без труд той не може да живее.Той е създаден ,за да се труди физически и умствено.Трудът на поколението българи е създал всичко това което ние днес имаме.Но трудът бива полезен и вреден за обществото и държавата.Не всичкият труд на който българина е бил подложен е донесъл благата ,които той е искал да постигне.Много сме лъгани да се трудим за неща, които на никого не са били нужни.И именно за това което ние сме създали с труда си ,а то не ни е било нужно трудът ни е отишъл на халост, и вместо полза от него е нанесена вреда.Вредата от трудът на българина не е по негова вина ,а по вина на неговите управници.Управниците са тези които инвестират в труда на своя народ.И от това зависи възхода или падението на тези управници.Ако те виждат как една доказана от времето и от хората необходимост,трябва с труда на хората да се превърне в действителност ,то трудът им ще бъде възнаграден, и признат като полезен за поколения напред.Но ако трудът бъде използван за градеж на едно нещо, което не е било необходимост,то този труд е бил напразен.От такъв кух,празен неплодороден,и никому ненужен труд ,България днес е най-бедната страна в Европа.Това е така защото идеологията на комунистическите водачи не допускаха свободното мислене за градивен труд.Те гледаха на държавата като на тяхна играчка за експерименти на гърба на трудовият народ..В условията на колективното стопанство индивидът който се труди, е само наемен работник, и той няма активността на частният стопанин ,който е грижовен към своята собственост.Нека да вземем за пример трудолюбивият селянин.На 31 .12.1946 г.моето родно село Железник е 846 жители,а на 04.12.1985г е 196 жители.Преди установяването на еднопартийният комунистически режим селото е било в разцвета си и хората са живеели добре имало е голяма раждаемост ,имало е уседналост на населението, и никаква миграция към градовете,а частното много профилно фермерско семейство успявало да оцелява с тежкият си физически труд, в суша и мор, и международни кризи, и войни.Колективното стопанство променя живота на хората на село и тъй-като техният труд не е оценен ,те бягат от него.Днес идеолозите на този строй гордо ,цитират цифри от онова време за големи добиви на земеделски стоки,но забравят едно да кажат,че парите от тази продукция преминала през ръцете на трудолюбивият селянин, отиваше в централизираната банкова система и потъваше в търбуха на комунистическата държава-за селянина оставаха трохите и което можеше да открадне от ТКЗС,  и да си произведе от частният двор и градина ,това му оставаше. На кого му беше нужно ТКЗС и беше ли необходимост за страната и за народа.Разбира се ,че селянина не искаше да си дава имотите и добитъка ,но това стана факт и този труд за тези структури,беше хабене на време и държавни средства.Този труд за създаването на тези колективни стопанства беше вреден за държавата.Вреден и излишен беше труда за изграждането на гигантите на металургията,машиностроенето и химическата промишленост .На България бяха сбъркани приоритетите на развитие, и те и до днес не са в правилната посока, отговарящи на изискванията на нашата страна.Грандоманщината и партизанщината наследени от комунистическото ни минало, ни дърпат назад в групата на бедните държави и няма кой да прогледне за истината,за да се нагърбим с трудолюбието си, в правилната посока.Трябва да си отвоюваме правото да не се трудим на халост.Стига вече безполезен труд, водещ до бедност и разруха.