С рухването на комунистическият режим на 10 ноември 1989г.настъпиха промени в политически и икономически план,които вкараха страната в един тежък преход от който, като че ли краят му не се вижда.Управляващата БКП първоначално изпитваше най-голям страх от традиционните български партии,които бяха през целият неин мандат от началото на нейното управление в опозиция и пострадаха най-много за това.Това беше опозицията на комунистите представена в парламента преди разтурването и през 1947г и обесването на нейният водач Никола Петков.Наред с водача на земеделците бяха ликвидирани старите български партии, участвали в управлението на страната преди девети септември.Те покриваха целият политически спектър от крайно ляво до крайно дясно, и по тази причина са съществували в стара България толкова дълго време.Комунистите се страхуваха от възмездие на оцелелите от репресиите земеделци,социалдемократи,радикали и

демократи,които се обединиха в коалицията СДС.Поведе се люта битка от БКП с внедрените в коалицията на СДС свои протежета за обезвреждане на традиционните български политически партии пострадали най-много от репресиите на комунистическата система.Те бяха опасни за БКП със своето героично минало,борба и идеи,със своите загинали лидери, в името на запазването на европейският облик на България и не на последно място със идейният си потенциал за въвеждането на старите практики на управление,които са заложени в техните програми и са практикувани по времето на тяхното управление.И е от ясно по ясно,че тези партии ,ако са на власт комуниста няма да може да се добере до парите на българина и да ги управлява.Страхувайки се от такъв развой внедрените в СДС успяха да наложат на коалицията модел, в който старите традиционни партии да бъдат ликвидирани и обявени като присъдружни на новоучредената партия СДС.На старите партии им бе ликвидиран преди това печата и бяха закрити вестниците,”Свободен народ”на БСДП „21 Век”на РДП и „Знаме” на ДП. Останаха до днес само „Народно земеделско знаме” и „Земеделско знаме” на земеделците. С това кариеристите в демократичната общност взеха превес и направиха голяма услуга на загиващата идейно и политически партия на комунистите.Демократичната общност в дясно до днес не следва идеалите на старите традиционни партии,а следва свои лични облаги, и по тази причина стигна до дъното.Започна едно роене на партии обявяващи се за спасители на България,че така я спасяват ,че не остана нищо за спасяване,но в многобройният политически рев за властта, се приглушава истинското политическо говорене, за принципи, за идеи, за борба, за оцеляване, и тази мътилка е много удобна ,за забогателите вече по престъпен начин -да могат още повече да умножават своите богатства.

        Обявяването на старите традиционни партии, от днешните ново излюпени „борци”за демокрация, за стари и архаични и с изчерпан потенциал,нанесе огромни вреди на България.Защо американците не обявят Републиканската и Демократически партии, за стари и ненужни или англичаните- родината на демокрацията, да сторят същото със  вигите и торите,а консерваторите ,които се редуват във властта на колко години са.Нима в Европа не са ли голяма част от партиите сто годишни.Със тази предателска политика към репресираните от комунистическият режим демократи, се стигна до това ниво на връщането ни към тоталитаризма на бившите ченгета –кокаланковци.

        Носителите на идеите и практиките за управлението на държавата ни, не бяха допуснати до властта, от ново-излюпените лабораторни партии, по простата причина,че ако ги имаше тях, нямаше да има ново -демократи,които бяха алчни за власт,но не знаеха какво да правят с нея.По тази причина България не разви и усъвършенства практиките на управление на стара България,които са копирани от нас и се прилагат в старите западни страни до днес,а ние имайки на власт кариеристи и властолюбци с лека ръка се отказахме от тях.Само два примера ще посоча:В цяла Европа е развито кредитното кооперативно дело,а при нас въпреки това,че ние сме пионерите на тази практика се унищожи с лека ръка.А тази народополезна структура,която е съществувала от 1919 г. до 1949г.и е превърнала през този период много села в  градове с развита промишленост сега е умъртвена.Другият пример е много показателен за безотговорното управление на страната ни.Става въпрос за ликвидацията на трудови войски.Нима политиците,от Франция които са създали и възприели този модел на обучение на младежите са по –глупави от нас,че във техните вътрешни трудово професионални войски подготвят младежите по двадесет вида професии,и тези младежи се вливат в икономиката на страната подготвени и полезни за нея.А ние готовата база и кадрите подготвени в института ги погребахме,вместо да реформираме строителните войски в много профилна професионална трудова армия в която много безработни младежи щяха да постъпят и да усвоят професии нужни на държавата и бизнеса.