Селата в малките Общини са най-засегнати от колективизацията и от централизирано-плановата социалистическа система на управление през един дълъг полувековен период на развитие.През този период бе извършен един демографски геноцид над малките села и те се стопиха до последният си минимум,а около стотина села изчезнаха от картата на България.Докато изчезваха едните ,а в другите, останалите там да живеят възрастни хора се бореха за оцеляване. Сега от дистанцията на времето се оказа,, че социализмът в българското село е оставило такива непреодолими капани,че за да се справи с тях едно управление първо трябва да има очи за тях да ги види, второ трябва да има кураж да ги признае и трето трябва да е идейно убеден ,че трябва да се бори със всички сили за преодоляване на недъзите на колективизма и централното планово стопанство.А такива хора липсват в управлението на малките общини и кметства,а липсват и днес в управлението на държавата.Липсват хора които не се тревожат по принцип за отмирането на много селища играли в миналото голяма роля за развитието на държавата ни.Задава ли си въпросът някой ,какво ще стане със селата в които вече не се раждат деца ,а който умре къщата му опустява.Например какво е бъдещето на селата от Община Болярово:с.Вълчи извор-46 жители с.Горска поляна-99 жители с.Денница-84 жители,с.Дъбово -98,с.Златиница-62,с.Иглика-9 ? с.Камен връх-53,Крайново-55,с.Ситово-63,с.Странджа-58.

         Общината има 5030 жители.Жителите на тази Община са така неравномерно разпръснати от червената чума която е вилняла по селата ,че десет от тези двадесет села са вече на изживяване.През 1994г. биват създадени 21 кооперации от които сега действували само три.Като чете човек тази статистика за кооперациите ще си помисли едва ли не ,че със рухването на кооперациите и селата също рухват.Но по- нататък се натъкваме на един от големите капани на миналото ни,а то е ,че в тази Община ,а навярно и в много други като нея липсва пазар за производителите на месо, млеко , вълна и яйца,грозде,зеленчуци и плодове.Плановото стопанство просто не е строило обекти в малките Общини на хранително вкусовата промишленост.Комунистическата държава изстискваше като лимон трудът на селянина и влагаше неговите сурови продукти във монополите от които в касата на ТКЗС-тата и в джобовете на селяните не влизаше нищо.И селянина се изселваше.Ето примери от Община Карнобат:През 1934г с.Глумче е 315жители а през 1992г е останало-136 ,с.Деветак навремето беше община от 1390 през 1934г остава през 1992г. 434 жители с.Добриново-1934г е 1336 ,а през 1992г-301,с.Железник от 827 на 190 и с.Козаре от 455 на 67 жители.Община Карнобат и много села от общината от девети септември до сега се управляват от комунисти и когато ги запиташ защо прогониха хората от общината те отговарят,че демокрацията е виновна при Тодор Живков си живеехме много добре.Тогава как тези хора ще провидят проблемите заложени от самите тях ще се справят със тях и ще върнат хората към селскостопански бизнес.По тази причина в селата и в Общините не може да се говори за съществуването на среден и дребен фермер от европейски тип с много профилно земеделско стопанство осигуряващо му добър бизнес.В Карнобат плановото стопанство разполага 17 промишлени предприятия ,като само четири от тях са в профила селско –стопанство,а в нито едно село на общината няма преработващо предприятие на месо ,мляко,вълна яйца ,грозде,плодове и зеленчуци.Такъв е проблемът предполагам във всяка една малка Община в България.Защо обявяваме,че имаме пазарно стопанство у нас  след като тези пазарни отношения ги няма все още в българското село.Много показателен пример за това са Общините разположени в близост до Черноморските ни курорти,където през лятото пазарът на селскостопански стоки е огромен и на този пазар не присъствуват селяните от близките Общини,по простата причина ,че в района на техните Общини няма производствени предприятия от хранително –вкусовата промишленост ,да задоволят този пазар.Получава се огромният парадокс породен от тоталитарното ни минало,че там където е огромният пазар липсва местният производител,защото той много бавно поединично се съвзема и няма никаква подкрепа от никого,нито от местните управници нито от държавното управление.Парадоксално е това,че земите по Черноморското крайбрежие като тръгнеш от Бургас,че стигнеш до Ахтопол започнаха да пустеят и да не се обработват.Там където до самата земя е пазарът на земеделският продукт и е на место  и няма желаещи да обработват тази земя и тя пустее ,тогава какво да говорим за селата където пазарът им е много отдалечен.Учудващо и не почиващо на никакви пазарни принципи е поведението на управниците на тези Общини,които при кандидатствуването си за парите от евро фондовете не залагат на развитието на земеделието,а залагат на селският туризъм,на създаване на чиновнически служби на възстановяване на древни обекти и др.Земеделското производство е било този поминък в малките села,който ги е крепял през вековете и те са оцелявали.Това днес не може да се проумее.Но умението на земеделският труд се е предавало от поколение на поколение в условията на частното стопанство,но колективната система унищожи приемствеността на земеделският труд и сега виждаме,че дори и в тези райони където има пазар на земеделският продукт няма желаещи да се трудят на нивата на- агрофитнесцентъра.За това днес при усвояването на парите на европейските данъкоплатци трябва да ги вложим в компенсация на изгубеното приучване на земеделски труд,което си е ставало по естествен път в условията на частното стопанство,а ние сега трябва да го постигнем по изкуствен път със образователни практически програми създаващи новите фермери на българското село.Всяка малка Община трябва да си усвои средства по образователни програми и да обучава млади семейства за създаване на собствени семейни много профилни ферми с европейски методи на управление и по европейски модели.Ако искаме нашият фермер да е конкурентноспособен на европейският пазар, то ние трябва да въведем европейските практики ,които са съществували в нашето земеделие преди колективизацията.Но първо управляващите на тези общини трябва да се откажат от старите лозунги за” омразният частник” и от хора които половин век воюваха против него сега да се превърнат в управници ,които създават този частник.Това навярно за тях ще е нещо много трудно , но гаранта за съществуването на селото, общината и неговата управа сега е частният земеделски производител на чийто плещи се крепи и живота на държавата. Нека да го създадем.Все още не е късно!