Служих в казармата трудовак и във военната ми книжка пише специалност „КОПАЧ”.Кирката и лопатата бяха нашето оръжие за действие, по обектите на милата ни родина.Мнозинството от трудоваците бяха от турското етническо съсловие,на което не се позволяваше да борави с оръжие!Това би било опасно за управляващата БКП,защото това оръжие можеше в ръцете на турчина да се насочи към  тях.Ние момчетата от репресирани семейства ,бързо разбирахме положението в което се намирахме всички и понасяхме заедно всички несгоди на трудовашката служба.Така ние се опознавахме,сприятелявахме и запазвахме добрите си спомени от казармата.Аз лично може би поради тази причина,че свикнах в казармата да дружа с турчетата,по късно много лесно се сближавах с турците с които работех.В Нефтохимическият комбинат при нас работеха по време на възродителната насилствена кампания две момчета от турски произход.И с двамата бях в много добри отношения и те споделяха с мен как ги преименуват.Хюсеин беше инженер –химик и два пъти го викаха в МВР да го карат да си избира име,а той им отговаря,че не може да го направи докато не се преименува баща му.В бащиното му село през нощта пущат един танк да се движи от единият край на улиците до другият всяка нощ ,за да плаши населението, а през това време от къща на къща вървят милиционерите и ги викат в кметството да си избират имена!Така се преименуваха турците в това село!Хюсеин и той се преименува и си избра българско име –Асен.Но междувременно той се залюби с едно момиче от Полша!Напусна НХК и се ожени за полякинята с българското си име.Не можа да събере кураж и след като им се роди момчето да каже на полякинята ,че той е турчин и да го запише с турското си име,а си остана с българското.Не дойде със съпругата си нито веднъж в България при родителите си пак по тази причина,че ако тя разбере,че е лъгал може да се разделят ,а те са щастливо семейство.Идва няколко пъти през лятото у дома ми на гости ,с детето си, но не отиде при родителите си,и това ми дава повод да споделя,че ако някой си мисли ,че това насилствено преименуване,за което сега се извиняват не е нанесло непоправими щети на тези хора жестоко се лъжат,защото щетите от тази извратеност ще са живи дълго време и няма лесно да се заличат!

         Другият ми колега Рамзи го задържаха в МВР Бургас и една седмица е държан там в една стая .Сподели ,че му действали на психиката, в резултат на което  той беше много отслабнал и сломен психически, и с много променен характер.Беше станал недоверчив и подозрителен и не вярваше на никой свой колега.Психологичната атака на служителите на МВР над това добро момче бяха го превърнали в една буца от ерозирани нерви ,която се откъсна от колектива и се затвори в себе си!

          През същият този период-есента на 1984г., бях придружител на сина си в Неврохирургията в ИСКРЕЦ.Имаше един турчин с тумор в главата,който беше плануван да бъде опериран,но от МВР не се интересуваха от това,че ако не бъде опериран този човек ще умре.Те дойдоха в болницата и го арестуваха и го вкараха в ареста , за да го преименуват.Професор Карагьозов лично на мен ми заяви,че бил станал ,член на тази партия,но това което правят неговите съпартийци е отвратително и той е готов да напусне редиците на БКП, и на по –късен етап той се изсели от страната,доколкото съм информиран с цялото си семейство.Тогава той беше главен републикански ръководител  по Неврохирургия!

            Поставям на вниманието на читателите си тези свои спомени,за да си дадем сметка,че тези хора които бяха идеолозите на преименуването на малцинствата, и тези които осъществяваха насилствено на практика всичко това, и днес все още  са живи,а може би се досещате,че и идеите им също са живи в тях.Да се пазим от тяхната зараза и да изкореним злото в тях ,за да имаме едно здравословно общество с добро европейско бъдеще!