За сегашното състояние на българското село, според земеделският министър и Областен лидер на гр.Сливен на партия ГЕРБ,г-жа Танева са виновни политиците назначили Ликвидационните съвети,които наистина в някои райони на страната по престъпен начин разпродадоха базата на бившите ТКЗС, но определиха дяловете и върнаха рентата,която по времето на комунизма беше отхвърлена по безправен начин тъй-като земята юридически си остана собственост на селяните.Тя не е била собственост на ТКЗС!!И земеделският министър ,и вече години наред от други политици, се цитира единствено ,тази причина ,а именно ликвидацията на ТКЗС ,като едва ли не ликвидация на българското село.А всъщност ликвидацията на българското село се извършва със закона за кооперациите гласуван през 1945 г. и използван като причина ,/без да се спазва във вида ,както е гласуван/ за насилственото колективизиране на частните земеделски фермерски стопанства.Ликвидацията на частният селски стопанин се извършва пряко от партийните комитети ,които са истинските ликвидатори на българското село, и никой друг след тях, не е извършвал такова престъпление срещу своя селянин, както тези ликвидатори го извършиха,а днес ново появили се политици и министри ,ни карат да ги забравим и ги заместим с други!Ние сме единствената страна от бившият соц-лагер ,която унищожава частният селски стопанин на 100 процента.Всеки селянин ще ви каже днес,че на 10 Ноември в неговото село е имало един,двама или  не е имало нито един частен стопанин,който да обработва със своето семейство земята си!

        След обявяването на частният земеделски стопанин за  главният класов враг на БКП,със силата на цялата си тоталитарна власт,се установява тотална колективизация на страната.Родното вековно село е подложено на унищожение,по две главни линии ,спада производството на селскостопанска продукция, и се изселват селяните от селата масово!Днес ликвидаторите на българското селско частно стопанство не спират да лъжат най-нагло,че ТКЗС е произвеждало повече отколкото преди девети септември 1944г.и че селяните са живели много зле преди 1944г, а не отговарят защо  не е имало изселване масово от село тогава ,а това става по времето на комунизма.Че нали са живели зле ?

          Ето резултатите които красноречиво говорят какво ТКЗС донася в нашето село: От 1946 г. до 1985 г. селското население у нас намалява с 2,329,800 души.Тези селяни бягат от ТКЗС и се преселват в градовете и започват работа в мръсните заводи!Само за периода 1975-1985 г. броят на селата е намалял със 101 села.Работещите в ТКЗС катастрофално намаляват.През 1980 г. техният брой е бил 995,830 ,а през 1988 г. 787,785 души или само 19,3 на сто от работещото население на страната.В резултат на тази липса на работна ръка започна катастрофално намаляване на  много селскостопански продукти.Така например производството на ръж през 1985 г е 61,000 тона ,а през 1939 г. е било 258,000 тона ,а на фасул 1985 г-28,000 тона а през 1939 г.-119,000 тона или се е намалил четирикратно .Десертното грозде през 1939 г. е 113,000 тона ,а  през 1985 г. е само 77,000 тона На царевицата е намалял добивът от ТКЗС от 1,489,000 тона на  800,000 тона ,на ориза от 67,000 тона спада на 45 ,000 тона ,на захарното цвекло -частните стопани са произвеждали -1,405,000 тона ,а ТКЗС- 626,000 тона / повече от два пъти/,на зеленчуци – от 1,174,000 тона при ТКЗС спада на 884,000 тона, на праскови от 97,000 тона на 45,000 /повече от два пъти/,на кайсии и зарзалии от 26,000 на 16,000 !

        През 1988 г. у нас е имало 8,608 ,000 овце,а през 1939 г . те са били 9,028,000 броя и то при население с два милиона и половина по –малко.

        Раждаемостта в селата спада повече от два пъти.През 1946 г.тя е била26 новородени на хиляда човека,а през 1988 г. само 12 новородени!

         Смъртността в селата е увеличена с повече от два пъти! След 1975 г.в селата умират повече хора отколкото се раждат.През 1946 г. естественият прираст е бил 12 души на хиляда ,а в 1988 г. е вече отрицателен,умрелите са 18,917  души повече от колкото новородените. А защо е така?

         През 1988 г.в градовете умират от различни болести по 879 души на всеки 100 хиляди ,а в селата по 1830 души или два пъти повече.Дали това се дължи,на по-добрият живот в селата по времето на „разцвета”на ТКЗС.

          Детската смъртност в селата е значително по-висока отколкото в градовете.През 1988 г .в градовете са умирали по 12 деца от хиляда новородени,а в същата година в селата са умирали по 16 деца на хиляда.

          Общественият продукт и националният доход от селското стопанство е само 10 на сто ,докато през 1939 г.съответно 59 на сто от общественият продукт и 65 на сто от националният доход.Това никак не е маловажно,защото става въпрос за суровинната база на държавата,благодарение на която не се внасят суровини  за преработващите заводи в България, днес ние внасяме вече всичко,защото няма селяни!

          От горепосочените статистически данни се вижда ,че ликвидаторите на българското село не са тези които се цитират днес, а най-големите ликвидатори които ликвидираха частното земеделско семейство,което даваше двойно повече  от колкото през времето  на управлението на БКП и тяхната рожба ТКЗС са партийните ликвидационни комитети на БКП!