От Вл.Ив. ЛЕБЕДЕВ

„Опасна е съдбата на малките страни”-пише в книгата си Лебедев.-Тесни са границите им,малкиса хоризонтите им,къс е размаха им.За тях е по-лесно да изпаднат в еснафство и търгашество.Особено тук на Балканите,а особено тук в България,притиснати от всички страни от ненавиждащи я съседи,не отъпкала още сигурен път към културата.Така лесно е да се заплете с тях.Така лесно е да бъде вкарана в старото варварство.До сега по-голямата част от огромната,изкована в борби енергия беше направлявана за постигане на националния идеал,обединение на всички българи във велико българско царство.Сега тези пътища са забранени,на тях стои непреодолима сила на съседите и Европа.А така лесно беше да се върви по тях от тези които се считаха мозъка на нацията.По тези пътища станаха катастрофите!Но къде сега да се насочи заложеното стремление към висини,как да се организират неговите неизчерпаеми сили,как да се премахнат тесните предели на малката страна,как да се издигне тя на онази висота от където се виждат звездите………

        Как да се спаси той от отчаяние,падение и еснафство,как да му се вдъхне вяра в неговата собствена сила?Как да се примири той със съседите си в името на общочовешките идеали?

        Ето тези задачи поставиха пред себе си земеделците,прости хора дошли от селата-Но нима не от селата дойдоха онези,чиито ПАМЕТНИЦИ се издигат по цяла България?Нима не от техните ИДЕАЛИ се вдъхновяваха новите вождове на българското селячество?

         Земеделците свързваха решението на ЧИСТО БЪЛГАРСКИ ЗАДАЧИ с ВЕЛИКИТЕ ИДЕАЛИ на общественият ТРУД,кооперациите,просвещението и новите отношения между народите.

          Всички техни реформи са проникнати от стремление към ТРУД,,МИР и КУЛТУРА.По този път те искрено направляват натрупаната енергия на българското селячество и затова им се отдаде през тригодишното управление да направят твърде много.За малката страна,която по-рано ,съдейки главно по войните я включваха в категорията”дивите Балкани”,сега навсякъде за нея заговориха по друг начин.

         Реформите на земеделците,тяхната трудова поземлена собственост,тяхната реформа за народно образование,огромният тласък напред на кооперациите с организацията на селският кредит,привлякоха вниманието в чужбина и в чуждият печат се заговори за България ,не само като „диви Балкани”,но и като за страна с оригинални и сполучливи управленски практики и опити”.

         Именно тъкмо за тези сполучливи,чисто български успехи,за които днес трябва да си спомним,защото те са тези които ще ни тласнат напред,но жалко те са признати от един чужденец,а българите не знаят нищо за тях и се прави всичко възможно това да бъде заличено.До кога?